Теория на вземането на решения

Теория на вземането на решения — интердисциплинарно научно направление, насочено към разработване на методи, модели и процедури, осигуряващи рационален и обоснован избор на един или няколко варианта за действие в условия на ограниченост на ресурсите, множественост на целите, неопределеност и риск.

Общо определение

Вземането на решение представлява осъзнат процес на избор на най-добрия, в един или друг смисъл, вариант от дадено множество допустими алтернативи. В професионалната дейност този процес придобива характер на специфична форма на човешка активност, особено значима в управлението, проектирането, планирането и другите видове целенасочено поведение.

Същността на теорията на вземането на решения е да осигури на лицето, вземащо решение (ЛВР), средства за:

• формализиране на проблема,
• разкриване на множеството допустими решения,
• оценка на възможните последици,
• обоснован избор на предпочитани алтернативи от гледна точка на зададените цели и ограничения.

Цели и задачи на теорията

Основната цел на теорията на вземането на решения е разработването на инструменти за рационален избор. Към нейните задачи се отнасят:

• изграждане на модели на предпочитания и цели;
• описание на условията на неопределеност, риск и конфликт;
• формализиране на процеса на оценка на алтернативите;
• разработване на процедури за сравнение, ранжиране, агрегация и подбор на варианти;
• анализ на устойчивостта и обосноваността на решенията;
• създаване на модели и алгоритми за подпомагане на вземането на решения.

Методологическо предназначение

Теорията на вземането на решения не е универсална рецепта, а служи като инструмент за рационализиране на мисленето и логическа подкрепа на избора. Нейната практическа стойност се изразява в възможността да се:

• структурира и формализира задачата,
• уточнят ограниченията и целите,
• изследват допустимите решения,
• повиши обосноваността и възпроизводимостта на избора.

Място и роля в системата на науките

Теорията на вземането на решения се формира като обособена област на знанието през втората половина на XX век в тясна връзка с развитието на системния анализ, кибернетиката, теорията на управлението, икономиката и приложната математика. В нея са интегрирани идеи и методи, заимствани от:

• системния анализ;
• изследването на операциите;
• теорията на статистическите решения;
• теорията на игрите;
• теорията на оптималното управление;
• икономическата кибернетика;
• информатиката и изкуствения интелект;
• когнитивната психология;
• теорията на поведението и поведенческата икономика.

Всяка от тези дисциплини разглежда проблема на избора от своя методологическа позиция, по отношение на обекти с различна природа — от технически системи до човешкото поведение. В резултат се е формирала интегративна научна област, изучаваща вземането на решения като универсален процес на целенасочено действие.

Характеристика като приложна дисциплина

Теорията на вземането на решения се прилага най-ефективно тогава, когато нейните методи се използват осмислено и по предназначение — в съответствие с особеностите на конкретната ситуация. Тя не замества процеса на мислене или волевия акт на избора, но предоставя инструменти за системен анализ, търсене на решения и тяхното обосноваване.

По същество това е теория за търсене и рационален избор на най-предпочитаните алтернативи в условия на ограничена информация и множественост на целите.