Системен подход
Системен подход — методологическо направление на научното познание и практическата дейност, основано на разглеждането на обектите като системи — цялостни комплекси от взаимосвързани елементи, особено по отношение на сложни обекти. Важно е да се отбележи, че системният подход по-често се проявява не като строга теория, а като съвкупност от методологични принципи и евристични нагласи. Той спомага за анализа, моделирането, синтеза на знания и управлението на такива обекти в различни области на знанието и практиката.
Причини за възникване
Системният подход възникна като закономерен етап в развитието на науката, изправена пред ограниченията на класическите методи (елементаризъм, механицизъм) при изучаването на сложни, развиващи се обекти (биологични, социални, технически). Класическите методи, насочени към разлагане на цялото на елементи, се оказаха недостатъчни за разбирането на цялостността, взаимовръзките, организацията и динамиката на такива обекти, а също и за решаването на комплексни практически проблеми (управление, проектиране), придобили актуалност във 2-ата пол. на XX в.[1]
Възникването на системния подход е свързано и с общата еволюция на научната рефлексия (методологически обрат): прехода от онтологизма (фокус върху обекта) и гносеологизма (фокус върху отношението субект-обект) към методологизма, при който акцентът се премества върху средствата, методите и организацията на познавателната и практическата дейност. Тази ориентация позволява да се разкрие недостатъчността на предишните подходи и спомага за изграждането на нови предмети на изучаване и изследователски програми.
Основни положения
Системният подход предполага:
- разглеждане на обекта като цялостна система, съставена от взаимосвързани и взаимодействащи елементи, образуващи нейната организация и осигуряващи нейната цялостност;[2]
- анализ на структурата (елементите и съществените, в т.ч. системообразуващите, връзки между тях) и функциите на системата, а също и нейното взаимодействие с външната среда;[3]
- отчитане на йерархичността на системите, при която всяка подсистема може да се разглежда като система от по-ниско ниво, а самата система влиза в състава на надсистема;
- изместване на фокуса от анализа на субстратните, „вещните" характеристики към изучаването на връзките, отношенията, структурата, организацията и управлението в системата;
- изграждане на обобщени и специфични модели на системи, включително вероятностни, отразяващи стохастичния характер на поведението на много системи;
- разграничаване на два методологични акцента в изследването: 1) движение от зададената цялостност към разкриване на връзките, осигуряващи я и механизмите за нейното поддържане; 2) движение от зададената свързаност (типове връзки) към определяне на границите и свойствата на цялостната система;
- използване на интердисциплинарни методи и модели за изучаване на системи от различно естество.
Принципи на системния подход
Ключовите принципи на системния подход включват:
- Цялостност и Емерджентност — системата се разглежда като единно цяло, притежаващо нови, емерджентни свойства, които липсват у нейните елементи поотделно и не се свеждат до тяхната сума;
- Йерархичност — системите се състоят от подсистеми и влизат в състава на надсистеми, образувайки йерархична структура;[4]
- Структурност — анализ на вътрешната организация на системата, включваща не само елементи, но и определящите връзки между тях;[5]
- Функционалност — изучаване на функциите на системата и нейните елементи, насочени към постигане на целите на системата или поддържане на нейното съществуване;
- Развитие — системите се разглеждат като динамични, подложени на промени и развитие във времето;
- Взаимодействие със средата — отчитане на факта, че системата не съществува изолирано, а обменя вещество, енергия и информация с външното си обкръжение (средата).[6]
Приложение
Системният подход се прилага широко в различни области, включително:
- наука и техника (особено при проектиране и анализ на сложни системи (вж. Системно инженерство)
- икономика и управление
- социални науки
- екология и биология
Прилагането на принципите на системния подход спомага за разкриването на по-широка познавателна реалност и за разработването на нови схеми за обяснение на сложни явления.
История на развитието
Идеите за системно изследване на обектите се проследяват от античната философия (Платон, Аристотел) и философията на Новото време (Кант, Шелинг), получиха развитие в трудовете на К. Маркс, Ч. Дарвин и др. Основите на съвременния системен подход бяха положени в средата на XX век в рамките на общата теория на системите, разработена от Лудвиг фон Берталанфи. В Съветския съюз значителен принос в развитието на системния подход внесоха И. В. Блауберг, В. Н. Садовски и Е. Г. Юдин, които допринесоха съществено за разработването именно на философските и методологичните основания на системните изследвания, опиращи се на принципа на системността и свързани, в частност, с диалектическия материализъм.
Литература:
- Блауберг И.В., Юдин Е.Г. Становление и сущность системного подхода. М., 1973;
- Садовский В.Н. Основания общей теории систем. Логико-методологический анализ. М., 1974;
- Уемов А.И. Системный подход и общая теория систем. М., 1978;
- Блауберг И.В. Проблема целостности и системный подход. М., 1997;
- Юдин Е.Г. Методология науки. Системность. Деятельность. М., 1997;
- Системные исследования. Методологические проблемы. Ежегодник. М.: Наука;
- Churchman С.W. The Systems Approach. Ν. Υ., 1968;
- Trends in General Systems Theory / Ed. G. Klir. N. Y., 1972;
- General Systems Theory. Yearbook, vol. 1–30. N. Y., 1956–85;
- Critical Systems Thinking. Directed Readings / Ed. R.L. Flood, M.C. Jackson. N. Y., 1991;
Бележки
- ↑ «Изменяются основные категории мышления... во всех областях современного знания мы вынуждены сталкиваться с необходимостью анализа сложных объектов, определенных «целостностей» или «систем». Это ведет к фундаментальной переориентации научного мышления.» — Л. фон Берталанфи, Системные исследования. Ежегодник 1969. С. 31-32.
- ↑ «...объекты рассматриваются как системы, т. е. как множества взаимосвязанных элементов, выступающих как единое целое.» — И. В. Блауберг, В. Н. Садовский, Э. Г. Юдин, Системные исследования. Ежегодник 1969. С. 8.
- ↑ «[Задачи системного подхода включают] проблему иерархического строения систем и поиски вытекающей отсюда специфики взаимосвязи различных уровней системного объекта;» — И. В. Блауберг, В. Н. Садовский, Э. Г. Юдин, Системные исследования. Ежегодник 1969. С. 17.
- ↑ «Сложность и многообразие элементов, связей и отношений объекта как системы обусловливают иерархическое строение системы...» — В. Н. Садовский, Основания общей теории систем. С. 17.
- ↑ «Существенным моментом характеристики любой системы является выделение... системообразующих связей и отношений. Именно эти связи и отношения выражают целостные, интегративные свойства системы, определяют ее специфику.» — В. Н. Садовский, Основания общей теории систем. С. 83.
- ↑ «Исследование объекта как системы в методологическом плане неотделимо от анализа условий его существования и от анализа среды системы.» — В. Н. Садовский, Основания общей теории систем. С. 17
Вижте също
- Система
- Системен анализ
- Системно инженерство
- Обща теория на системите