Риск

Риск — това е въздействието на несигурността върху постигането на цели. Такова определение е отразено в международните стандарти за управление на риска (например ISO 31000) и подчертава, че рискът може да има както отрицателни, така и положителни последствия.

В по-традиционното разбиране рискът се разглежда като вероятност за настъпване на нежелано събитие и/или величина на възможните негативни последствия. В общ вид рискът характеризира възможността за отклонение на фактическите резултати от очакваните, включително с загуби, щети или други неблагоприятни последствия.

Обща характеристика

Рискът представлява неотделима част от всяка човешка, икономическа, техническа и управленска дейност. Той възниква в условия на несигурност, когато изходът от събитията не може да бъде предсказан с пълна достоверност.

От гледна точка на количествения анализ, рискът се определя като функция на два компонента:

• вероятност на събитието (доколко е вероятно то да се случи);
• последствия от събитието (какъв ще бъде ефектът му, ако то настъпи).

Връзка с несигурността

Несигурността е ситуация, при която е невъзможно точно да се предскаже бъдещото развитие на събитията или резултатите от действията. Рискът е производна на несигурността и отразява нейното влияние върху целите на системата, проекта, организацията или решението. По този начин рискът не е просто заплаха или опасност, а мярка за това как несигурността може да повлияе върху постигането на планираните резултати.

Форми на проявление

Рискът може да се проявява в различни форми:

• икономически риск (загуба на приходи, загуби, фалит);
• технически риск (повреда на системи, аварии, откази);
• социален риск (изостряне на конфликти, загуба на репутация);
• екологичен риск (замърсяване, разрушаване на природната среда);
• правен риск (глоби, съдебни производства, санкции).

Класификация на рисковете

В практиката на управление на риска рисковете се класифицират по редица признаци:

• По произход:
  • вътрешни (свързани с дейността на самата система или организация);
  • външни (предизвикани от външната среда, включително политически, пазарни и природни фактори).

• По степен на управляемост:
  • управляеми;
  • частично управляеми;
  • неуправляеми.

• По характер на последствията:
  • финансови;
  • нефинансови;
  • комбинирани.

• По вероятност за реализация:
  • с висока вероятност;
  • с умерена вероятност;
  • с ниска вероятност.

Методи за оценка на риска

За анализ и оценка на риска се прилагат както качествени, така и количествени методи:

• експертни оценки;
• сценарен анализ;
• анализ на чувствителността;
• матрици на рисковете;
• моделиране на базата на вероятностни разпределения;
• метод Монте Карло.

Управление на риска

Управлението на риска представлява систематичен процес, включващ:

1. идентификация на рисковете;
2. техния анализ и количествена оценка;
3. разработване и прилагане на мерки за намаляване на риска;
4. контрол, мониторинг и преразглеждане на рисковата картина.

Основните стратегии за управление на риска включват:

• избягване на риска;
• намаляване (минимизиране) на риска;
• прехвърляне на риска (например застраховане);
• приемане на риска (при допустимо ниво).

Риск и несигурност

Рискът е тясно свързан с понятието несигурност, но се отличава от него по това, че в условия на риск вероятността на различните изходи може да бъде оценена, докато при пълна несигурност такава оценка е невъзможна.

Препратки

• COSO Enterprise Risk Management
• ISO 31000 Risk management — Guidelines

Вижте също

• Несигурност
• Управление на риска
• Теория на вероятностите
• Вземане на решения