Модел
Моделът е абстрактно представяне на реалността в някаква форма (например математическа, физическа, символична, графична или описателна), предназначено да представи определени аспекти на тази реалност и позволяващо да се получат отговори на изучаваните въпроси.
Под модел се разбира такъв материален или мислено представян обект, който в процеса на познание (изучаване) замества обекта-оригинал, запазвайки някои важни за дадено изследване типични негови черти. Процесът на изграждане и използване на модел се нарича моделиране.
Предназначение
Моделът е необходим, за да:
- се разбере как е устроен конкретният обект: каква е неговата структура, вътрешните му връзки, основните му свойства, законите на развитие, саморазвитие и взаимодействие с околната среда;
- се научим да управляваме обекта или процеса, да определяме най-добрите начини на управление при зададени цели и критерии;
- се прогнозират преките и косвените последствия. Говорейки за научното моделиране, следва да се поясни смисълът на термините „модел" и „теория".
В съвременната научна литература тези понятия се тълкуват нееднозначно, а границата между тях е размита. В методологията на науката понастоящем са приети следните тълкувания:
- Модел — инструмент, ориентиран преди всичко към изследване на поведението и свойствата на конкретен обект с цел управление на него или предсказване на неговите свойства.
- Теория — по-абстрактно средство в сравнение с модела, чиято основна цел е обяснение на поведението или свойствата не на конкретен обект, а на някакъв клас обекти. Може да се каже, че теорията съдържа крайна или дори безкрайна съвкупност от конкретни модели.
При създаването на конкретен модел се използват законите и уравненията на съответната теория. Моделът дава отговори на въпросите: „По какъв начин?" и „Защо?" за конкретен обект, а теорията — за цяло семейство от обекти, притежаващи сходни свойства. Следва обаче да се отбележи, че при разработването на модели на сложни процеси и явления нерядко се налага да се използват понятия и съотношения от няколко теории, отнасящи се до различни раздели, дисциплини и дори области на знанието.
Може да се изграждат модели в съзнанието, идеално, посредством мисленето — такива модели се наричат абстрактни, а може да се създават модели от реални обекти и процеси — такива модели се наричат реални, веществени, понякога физически. В известен смисъл междинно, посредническо положение заемат реалните модели с абстрактно съдържание — знаковите модели. Понятието модел се отнася не просто до обекта; то в определени отношения включва: субекта, организиращ моделирането, и задачата, заради която се провежда моделирането (и двете — чрез целта); обекта-оригинал, който се моделира; средствата, от които се създава моделът; средата, в която моделът трябва да функционира.
„Под модел ще разбираме опростено, ако щете, „опаковано" знание, носещо напълно определена, ограничена информация за предмета (явлението), отразяващо едни или други негови свойства. Моделът може да се разглежда като специална форма на кодиране на информация. За разлика от обичайното кодиране, при което цялата изходна информация е известна и ние само я превеждаме на друг език, моделът, независимо от езика, който използва, кодира и онази информация, която хората все още не са знаели. Може да се каже, че моделът съдържа в себе си потенциално знание, което човек, изследвайки го, може да придобие, да направи нагледно и да използва в своите практически житейски нужди" (Н.Н.Моисеев).