Критерий

Критерий — признак, въз основа на който се извършва оценка, определяне или класификация на нещо; мерило за оценка.

Критерият представлява някаква откроена особеност, с помощта на която може да се характеризира предмет или явление.

Общонаучен аспект

В широк смисъл критерият се определя като признак или мярка, въз основа на която се извършва оценка, определяне или класификация на нещо. Тоест критерият служи като универсална основа за сравнение на обекти и явления. Критериите често се разглеждат като количествени модели на качествени цели: те са призвани да формализират целите и да се доближат до тях, оставайки измерими показатели. По този начин в науката критерият се явява обектна характеристика, позволяваща обективно да се съпоставят алтернативи или да се проверява съответствието на условия.

Критерий в системния анализ

Критериите в известен смисъл са количествени модели на качествени цели. Действително, формираните критерии впоследствие като че ли в известен смисъл заместват целите. От критериите се изисква възможно най-голямо съответствие с целите, сходство с тях. Но в същото време критериите не могат напълно да съвпадат с целите, тъй като те се фиксират по различен начин. Целите просто се назовават. А критериите трябва да бъдат изразени в една или друга скала на измерване. Нерядко се среща и малко по-различна, но също напълно правомерна трактовка на понятието „критерий", когато в ролята на последния се приема качествената страна на получения резултат, на постигането на целта. Тогава понятието „критерий" се отделя от понятията „показател", „параметър". При тази трактовка един и същ критерий може да има няколко показателя, параметъра.

Проблемните ситуации, изискващи своето решение, съдържат различни видове неопределеност, които условно могат да се сведат до неопределеност на природата, на човека и на целите за разрешаване на проблема. За да се преодолее неопределеността, се прибягва до опростено представяне на стоящата задача и изграждане на модели, което винаги е неформална и нерегламентирана процедура. Един от най-разпространените подходи за опростяване на задачата за избор се състои в получаването на допълнителна информация чрез описание на разглежданите варианти (алтернативи, обекти) на езика на критериите.

Съвкупността от критерии, използвани за описване на проблемната ситуация, трябва да отговаря на следните изисквания:

• пълнота — наборът от критерии трябва да отразява всички съществени аспекти на разглеждания проблем, качеството на неговото решение и основните особености на вариантите;
• разложимост — съставът на критериите трябва да опростява описанието и анализа на проблема, да позволява оценяване на различни характеристики на вариантите и различни аспекти на качеството на решението на проблема;
• неизбиточност — броят на критериите трябва да бъде минимално необходим за решаването на задачата, критериите не трябва да се дублират взаимно по своето съдържание;
• прозрачност — съдържанието и смисълът на критериите, формулировките на градациите на оценките по скалите на критериите трябва да се разбират еднозначно от всички участници в процеса на вземане на решение.

Критерий в теорията за вземане на решения

Критерият — в теорията за вземане на решения, това е елемент на задачата за вземане на решения, в съответствие с който лицето, вземащо решение (ЛВР), избира един или друг вариант от множеството алтернативи.

В теорията за вземане на решения критерият се разглежда като метричен или символичен показател, по който ЛВР (лицето, вземащо решение) оценява алтернативите. Той формализира целта на задачата — например, максимизиране на печалбата или минимизиране на риска — и служи като правило за избор на най-добрия вариант. Ако възникват няколко критерия (многокритериална задача), то предмет на анализа става намирането на компромисно решение, удовлетворяващо всички важни показатели.

Научно-методологичен аспект

От методологична гледна точка критериите изпълняват ролята на правила или условия, осигуряващи обосноваността на научното изследване. Например в епистемологията се формулира критерий за научност — правило за демаркация на научното знание. Така К. Попър предложи „критерий на фалшифицируемостта": научната хипотеза трябва да допуска проверка и възможност за опровержение. В по-общ смисъл методологичните критерии могат да определят изискванията към коректността на моделите, пълнотата на доказателствата или повторяемостта на експеримента. Установените по такъв начин критерии гарантират строг подход към формирането на научни изводи и адекватността на получените резултати.

Философски аспект

Във философията критерият се разбира като мерило за истинност на съждение или факт. Епистемологията и гносеологията изследват именно „критериите на истината", т.е. основанията, по които се различават истинните и лъжливите твърдения. Различните философски школи предлагат различни критерии: едни се опират на формална непротиворечивост и логическа правилност, други — на съответствие с опита или с практическия резултат. Така представителите на класическия емпиризъм (Хюм, Ръсел) определяха истината чрез съответствие с усещанията, а прагматиците — чрез полезността и практическата успешност на представите. В идеалистичните и логическите традиции акцентът се поставя върху вътрешната съгласуваност на знанията. Отделно марксистката философия посочва, че „в въпроса за наличието на предметна истинност на мисленето решава практиката" — практиката се разглежда като критерий на истината. По този начин философското разбиране на критерия е свързано с избора на основополагащи принципи на познанието, определящи мярата на достоверността на знанията.

Лингвистичен аспект

Терминът „критерий" е заимстван от гръцки (κριτήριον от krínō „различавам, съдя") чрез латински и френски форми. Тълковните речници определят „критерий" като „признак, въз основа на който се извършва оценка, определяне или класификация на нещо". По този начин в езика „критерий" обозначава езиково понятие — основа за вземане на решения или за произнасяне на съждения за някакъв предмет.