Дейност

From Systems analysis wiki
Jump to navigation Jump to search

Дейност — целенасочена активност на човека. Постигайки своите цели, човекът използва природата, въздейства върху нея, преобразува я и себе си.

Дейността е:

  • целенасочена — насочена към цел;
  • инструментална — осигурена с инструменти за постигане на целта;
  • ситуационна — осъществява се в ситуация и зависи от нея;
  • ориентирана към определен обект.

Целенасочената дейност означава устремена към обозначена цел. Целесъобразна — означава по един или друг начин съобразена с целта. Инструментите са средства за постигане на целта, чиято ефективност за постигане на целта е осъзната от човека. Нормите за използване на инструментите са културно закрепени в знанията и се предават на другите хора. Това са както най-простите оръдия за осигуряване на физически труд, така и средства от високо равнище, например човешките умения. Средствата на дейността са необходими като достатъчни условия за нейното осъществяване.

Дейността е координирана структура — целта трябва да отговаря на конкретна ситуация или определен обект, а средствата трябва да бъдат целесъобразни, тоест да осигуряват постигането на целта.

За да се зададе акт на дейност — необходимо е, като минимум, да се зададат нейните цели, обект и средства.

В съответствие с целта, средствата въздействат върху обекта. Тази най-проста структура на акта на дейност може да бъде разгърната. На мястото на обекта може да се постави процесът на преобразуване на изходния материал в определен краен продукт. Въздействайки със средства (оръдия, инструменти), човекът преобразува изходния материал в краен продукт, който отговаря на целта. Целта сочи към възможния продукт на акта на дейност — тя преди началото на дейността съдържа в себе си образа на крайния продукт. Това, което човекът иска да получи в крайна сметка, съществува „предварително", в идеална форма, под формата на цели. Продуктът се създава в процеса на преобразуване на материала.

Материалът на процеса на преобразуване може да бъде „веществен" — тогава се говори за акт на производствена дейност. Материалът може да бъде знаков — тогава се говори за акт на мисловна дейност. Например преобразуване на математическа формула или информационен модел на обект.

Целта сочи към крайния продукт — а с това и косвено към изходния материал на преобразуването, от който се получава продуктът. Средствата трябва да осигуряват постигането на целта. Средствата са свързани с крайния продукт, тъй като трябва да осигурят получаването му от изходния материал. Средствата са свързани с процеса на преобразуване като цяло — всяко конкретно средство се използва в определени процедури на процеса на преобразуване на изходния материал.

Дейността е координирана:

  • целта трябва да отговаря на конкретна ситуация или определен обект
  • средствата трябва да бъдат целесъобразни, тоест да осигуряват постигането на целта.

Общи сведения

В дейността, както положителна, така и отрицателна, могат да се откроят (предполага се наличието на) следните, изпълнявани в общия случай, процеси:

  1. процес на вземане на решение;
  2. процес на въвличане в дейността;
  3. процес на целеполагане;
  4. процес на проектиране на план (програма) за действия;
  5. процес на осъществяване на план (програма) за действия;
  6. процес на анализ на резултатите от действията и сравняването им с поставените цели;
  7. организационни процеси, включително създаване на структури, процеси на управление и планиране.

Видове дейност според отношението на субекта към реализирания обект

Типовете дейност се разграничават по типовете отношение на субекта към света на обектите, реализирани в тези форми на дейност:

  • Практическата дейност е насочена преди всичко към преобразуване на света в съответствие с поставените от човека цели.
  • Познавателната дейност служи на целите за разбиране на обективните закони на съществуването на света, без което е невъзможно изпълнението на практически задачи.
  • Естетическата дейност — понятие, отразяващо формите и проявленията на човешката дейност, детерминирани от естетическата потребност, предполага транслиране (предаване) на смисли, определяни от ценностните ориентации на дадено общество и индивид.
  • Управленческата дейност, насочена към управление на организации.